PROAGROFOCUS.COM
Ежедневен зърнен бюлетин
28 май 2026 г.
Ключови акценти
- Рапицата завършва с ново поскъпване: августовският контракт е 526,75 €, ноемврийският 531,25 €, а февруарският 2027 г. също 531,25 €.
- Мелничарската пшеница е по-стабилна от предходния ден: септември остава без промяна на 210,50 €, декември се покачва до 218,75 €, а март 2027 г. до 225,00 €.
- Фуражната пшеница е смесена: юли пада до 186,75 €, но ноември добавя 0,25 € до 188,75 €, докато януари 2027 г. остава под натиск.
- Царевицата е най-силният борсов сигнал за деня: юни скача до 253,75 €, август до 227,25 €, а ноември до 214,50 €.
- Основният физически риск остава Черно море: украинските запаси са значително над миналогодишните, а системният риск за хранителната сигурност отново поставя черноморските пристанища в центъра на световната търговия.
Кратък пазарен прочит
Днешната борсова картина е по-подкрепяща за царевицата и рапицата, докато пшеницата остава по-смесена. При пшеницата физическата конкуренция от Украйна и политиката ЕС–Украйна остават по-важни от единичното движение на фючърсите. Маслодайните получават по-добър тон от рапицата и слънчогледа, особено на фона на несигурността в Румъния. За българския производител ключът остава не само борсата, а дали физическите купувачи ще потвърдят по-добри нива.
MATIF / Euronext – цени към 19:30
| Култура | Контракт | Цена | Дневна промяна |
|---|---|---|---|
| Рапица | Август 2026 (XRQ26) | 526,75 € | +1,25 € |
| Рапица | Ноември 2026 (XRX26) | 531,25 € | +2,25 € |
| Рапица | Февруари 2027 (XRG27) | 531,25 € | +2,75 € |
| Фуражна пшеница | Юли 2026 (LWN26) | 186,75 € | -2,00 € |
| Фуражна пшеница | Ноември 2026 (LWX26) | 188,75 € | +0,25 € |
| Фуражна пшеница | Януари 2027 (LWF27) | 191,80 € | -1,80 € |
| Пшеница | Септември 2026 (MLU26) | 210,50 € | 0,00 € |
| Пшеница | Декември 2026 (MLZ26) | 218,75 € | +0,50 € |
| Пшеница | Март 2027 (MLH27) | 225,00 € | +1,25 € |
| Царевица | Юни 2026 (XBM26) | 253,75 € | +13,25 € |
| Царевица | Август 2026 (XBQ26) | 227,25 € | +4,00 € |
| Царевица | Ноември 2026 (XBX26) | 214,50 € | +2,00 € |
Таблица с цени към 19:30.
Новини
Украинските зърнени запаси са с една трета над миналогодишните
Украйна влиза в края на сезона с много по-високи наличности от предходната година. Към 1 май запасите от зърнени и бобови култури са 12,7 млн. т, което е с 4,8 млн. т повече спрямо същата дата на 2025 г. От тях 8,1 млн. т са в земеделски предприятия, а 4,6 млн. т — в преработвателни и складови предприятия. Най-важният сигнал е при пшеницата и царевицата: пшеницата е 4,4 млн. т, или +67,5%, а царевицата е 7,1 млн. т, или +58,7% на годишна база.
Защо е важно за пазара
Това е пряк черноморски натиск. Големите украински наличности означават, че пазарът може да остане добре снабден преди новата реколта, особено ако логистиката работи нормално.
Анализ за българския производител
За България това е предупреждение да не се разчита само на борсова подкрепа. Ако украинските складови обеми започнат да излизат по-активно през пристанища или сухопътни канали, офертите във Варна, Бургас и Констанца могат да останат под натиск.
Румънският слънчоглед влиза в зона на по-голяма несигурност заради валежен дефицит
Румънският пазар на слънчоглед влиза в сезон с по-висока несигурност, защото времето започва да влияе върху очакванията за добив и цена. Най-голямото внимание е върху западна Румъния, където валежният дефицит остава проблем, въпреки че ранните условия за развитие на културата са сравнително подкрепящи. UkrAgroConsult оценява добива от слънчоглед около 1,5 т/ха, докато други пазарни очаквания остават по-оптимистични. Румънските преработватели продължават да проявяват силен интерес към суровина, а цените на стара и нова реколта остават повишени заради опитите да се намали рискът при снабдяването.
Защо е важно за пазара
Румъния е пряк конкурент и ориентир за България при слънчогледа. Ако румънският баланс се стегне, българският произход може да получи по-добра преговорна позиция.
Анализ за българския производител
Тази новина е важна за производителите на слънчоглед. Ако румънските преработватели останат активни, а времето не се подобри достатъчно, българската стока може да стане по-интересна за регионални купувачи.
Украинската конкуренция вече се усеща и на западноевропейските пазари
Полски фермерски представител заявява, че украинските аграрни продукти все по-силно изместват полски производители от пазарите на Германия и Франция. Според него Украйна е силно ориентирана към ЕС, като европейският пазар е формирал почти половината от украинския износ през миналата година. Темата не се ограничава до зърно — споменават се също месо, животински продукти, тютюн, преработени продукти, риба, зърно и зърнени продукти. Това показва, че украинската конкуренция вече не е само проблем на граничните държави, а се превръща в общоевропейски търговски въпрос.
Защо е важно за пазара
Когато украинската стока стига конкурентно до Германия и Франция, натискът върху цените и политиката се пренася навътре в ЕС. Това може да влияе върху решенията за търговски режими, транзит и защитни механизми.
Анализ за българския производител
За България това означава, че украинската конкуренция няма да бъде краткосрочна тема. Трябва да се следи не само украинският морски износ, а и достъпът на украинска стока до вътрешните пазари на ЕС.
ЕС стабилизира зърнената картина след майските валежи, но рапицата остава чувствителна
Майските валежи са донесли облекчение в много части на Европа след сухия април, но европейската картина остава смесена. JRC MARS леко понижава част от добивните прогнози, като меката пшеница е оценена на 6,01 т/ха, а общият добив при зърнените в ЕС-27 — 5,6 т/ха, все още над петгодишната средна стойност. При рапицата прогнозата е 3,19 т/ха, близо до петгодишната средна, но под априлската оценка от 3,25 т/ха. Локални слани са нанесли щети най-вече при рапицата в Полша, Чехия, Литва, Унгария, Словакия и Румъния.
Защо е важно за пазара
Европа не дава кризисен сигнал при зърното, но рапицата остава по-чувствителна. Това може да обясни защо маслодайният комплекс реагира по-силно от пшеницата в отделни дни.
Анализ за българския производител
За България изводът е двоен: при пшеницата европейската подкрепа е умерена, докато при рапицата рискът е по-интересен. Продажбите трябва да се правят поетапно и според реалния марж.
Системният риск за хранителната сигурност отново включва Черно море като критичен маршрут
Глобалната хранителна система остава изложена на едновременни шокове — геополитика, торове, климат и транспортни тесни места. В анализа са посочени ключови критични точки като Ормузкия проток, Малакския проток, Панамския канал и черноморските пристанища, които свързват украинските и руските фермери със света. Значителна част от световната хранителна система зависи от малко на брой големи производствени и логистични зони. Това е важно, защото Черно море остава не само регионален, а глобален ценови фактор.
Защо е важно за пазара
Черноморските пристанища са част от глобалната инфраструктура на зърното. Риск там се пренася към световните цени, фрахта и търговските решения.
Анализ за българския производител
За България това подчертава географското значение на региона. При стабилен Черноморски басейн конкуренцията е силна; при смущения България може да получи временни логистични предимства.
Анализи
Слънчогледът може да стане по-интересен от пшеницата за регионалните купувачи
Основна теза
Румънският валежен дефицит, силната активност на преработвателите и ролята на Румъния като водещ европейски производител правят слънчогледа по-чувствителен от обикновеното зърно. При пшеницата Европа изглежда сравнително стабилна, но при маслодайните малки промени в добива, качеството или преработвателното търсене могат да се усетят по-бързо. Това поставя слънчогледа и рапицата в по-интересна регионална позиция от фуражното зърно. Търсенето от преработватели може да се активира по-бързо от експортното търсене при пшеницата.
Анализ за българския производител
При слънчогледа не бива да се бърза с цялото количество, ако регионалните купувачи започнат да търсят суровина по-активно. Но частична продажба при добър марж остава разумна, защото маслодайните са волатилни и силно зависими от преработката, Турция и румънския баланс.
Борсовата пшеница може да изглежда силна, но физическата цена решава продажбата
Основна теза
Ръстът на открития интерес при пшеницата показва, че борсата отново гледа към пшеничния риск. Това обаче не е равнозначно на по-висока цена в български склад или на пристанище. Физическият пазар се нуждае от реални купувачи, търгове, товарни програми и пристанищни оферти. Без такова потвърждение борсовият сигнал остава само аргумент, не готова продажбена цена.
Анализ за българския производител
MATIF и Чикаго трябва да се следят, но продажбеното решение трябва да се прави по реална оферта. Ако борсата расте, а купувачите не вдигат физическите цени, няма достатъчно потвърждение. Най-добрата стратегия остава поетапна продажба според маржа, качеството и реалния интерес от купувачи.
Потвърдени търгове / сделки – последен месец
| Дата | Купувач | Култура | Количество | Произход / продавач | Цена | Пазарен извод | Източник |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| май 2026 | Южна Корея | Фуражна царевица | около 203 хил. т | по избор на продавача | не е публично потвърдена | Фуражното търсене остава активно и влияе върху царевица и фуражна пшеница. | КЪМ ИЗТОЧНИКА |
| 20.05.2026 | Алжир | Мека пшеница | около 200 хил. т | конкурентни произходи | около 284–292 щ.д./т | Северна Африка остава активна, но ценово дисциплинирана. | КЪМ ИЗТОЧНИКА |
| 08.05.2026 | Алжир | Мелничарска пшеница | около 390–420 хил. т | конкурентни произходи | около 268–270 щ.д./т C&F | Потвърждава важността на Северна Африка като тест за конкурентността на Черно море. | КЪМ ИЗТОЧНИКА |
Експортни ценови ориентири – физически пазар
| Пазар | Култура / качество | База | Ориентир | Кратък пазарен прочит | Източник |
|---|---|---|---|---|---|
| Русия / Черно море | Пшеница 12,5 протеин | кеш / черноморски ориентир | около 245 щ.д./т | Руската цена остава твърда, но по-важно е дали износът ускорява или губи темп. | КЪМ ИЗТОЧНИКА |
