PROAGROFOCUS.COM
Ежедневен зърнен бюлетин
24 септември 2026 г.
Ключови акценти
- Пшеницата завърши надолу: трите наблюдавани договора за мелничарска пшеница загубиха по 3,00 евро, а фуражната пшеница отстъпи с 0,75–3,25 евро.
- Рапицата поведе спада: ноемврийският договор се понижи с 4,50 евро до 549,50 евро за тон.
- Царевицата остана разделена: ноемврийският договор поскъпна с 0,50 евро до 275,25 евро, а мартенският и юнският загубиха по 1,00 евро.
- Физическото търсене се потвърди: Тунис купи 125 хил. тона мека пшеница и 75 хил. тона фуражен ечемик.
- Рискът за следващата реколта нараства: руската зимна сеитба е най-бавната от 2013 г., докато вносителите започват да усещат по-ниски запаси.
Кратък пазарен прочит
Сесията показа натиск върху пшеницата и рапицата, но устойчивост при най-близката царевица. Това разделение отразява слабостта на растителните масла и голямото световно предлагане срещу по-ограничения европейски баланс при царевицата. Потвърдената тунизийска покупка и намаляващите запаси на вносителите подкрепят физическия пазар, докато близките фючърси на пшеницата още се влияят от наличното зърно и очакванията за черноморските доставки.
MATIF / Euronext – цени към 19:30
| Култура | Договор | Цена | Дневна промяна |
|---|---|---|---|
| Рапица | Ноември 2026 (XRX26) | 549,50 € | ▼ −4,50 € |
| Рапица | Февруари 2027 (XRG27) | 558,00 € | ▼ −3,75 € |
| Рапица | Май 2027 (XRK27) | 556,50 € | ▼ −4,00 € |
| Фуражна пшеница | Ноември 2026 (LWX26) | 207,50 € | ▼ −0,75 € |
| Фуражна пшеница | Януари 2027 (LWF27) | 210,00 € | ▼ −3,00 € |
| Фуражна пшеница | Март 2027 (LWH27) | 212,75 € | ▼ −3,25 € |
| Мелничарска пшеница | Декември 2026 (MLZ26) | 237,50 € | ▼ −3,00 € |
| Мелничарска пшеница | Март 2027 (MLH27) | 242,00 € | ▼ −3,00 € |
| Мелничарска пшеница | Май 2027 (MLK27) | 243,25 € | ▼ −3,00 € |
| Царевица | Ноември 2026 (XBX26) | 275,25 € | ▲ +0,50 € |
| Царевица | Март 2027 (XBH27) | 268,25 € | ▼ −1,00 € |
| Царевица | Юни 2027 (XBM27) | 266,50 € | ▼ −1,00 € |
Таблица с цени към 19:30.
Новини
Русия отчита най-бавната есенна сеитба от 2013 г.
Към 18 септември в Русия са засети 6,1 млн. хектара със зимни зърнени култури спрямо 7,1 млн. хектара година по-рано. Темпът е с 14% под миналогодишния и с 25% под средното равнище за последните пет години. Зимната пшеница обикновено представлява около 90% от зимните зърнени площи в страната. Според „СовЕкон“ вътрешните цени на пшеницата са спаднали приблизително с 40% от юни и вече са с 20–30% под производствената себестойност, което ограничава средствата за семена и торове. Допълнителен проблем са сухото време в част от районите и все още заетите с късни култури полета в Централна Русия.
Защо е важно за пазара
Русия е най-големият световен износител на пшеница и намаляването на зимните площи създава риск за реколтата през 2027 г. Финансовите затруднения могат да понижат не само площите, но и вложенията в торене и растителна защита. Това е по-дългосрочен подкрепящ фактор, който засега се конкурира с големите наличности от реколта 2026 г.
Анализ за българския производител
По-малката руска сеитба и по-слабите вложения могат да ограничат черноморското предлагане през следващия сезон. Срещу това стои наличното руско зърно, което може да излезе на пазара при възстановяване на пристанищния износ. Рискът вече е видим, но ще зависи и от валежите през есента и зимата. Към момента данните са подкрепящи за по-дългосрочните цени на пшеницата, без да променят непосредствено баланса.
Украинската царевица поевтинява във вътрешността, но поскъпва по Дунав
Цените на новата украинска царевица са спаднали със 100–500 гривни за тон (€1,95–9,77/т) до 5 500–6 000 гривни за тон (€107,45–117,22/т) от склад в централните и източните области. В Западна Украйна се предлагат 7 000–7 500 гривни за тон (€136,76–146,52/т) за изпълнение на вече сключени европейски договори. Същевременно цените с доставка до дунавските пристанища са се повишили с $2–6/т (€1,76–5,28/т) до $167–175/т (€146,92–153,95/т). Жътвата е започнала само върху 1% от площите, а средният начален добив е 5 т/ха спрямо 4,31 т/ха година по-рано. Железопътните опашки достигат две–четири седмици, а транспортът от централните райони до границата струва 2 200–3 000 гривни за тон (€42,98–58,61/т).
Защо е важно за пазара
Данните показват, че силното европейско търсене не достига в пълна степен до украинския производител. Вносът на царевица в Европейския съюз е нараснал с 26,9% до 4,47 млн. тона, а украинските доставки са се удвоили до 1,4 млн. тона. Голямата разлика между вътрешните и пристанищните цени остава преди всичко логистична.
Анализ за българския производител
Скъпият украински транспорт ограничава натиска върху българската царевица и запазва премията в крайните експортни точки. По-добрите начални добиви и ускоряването на жътвата могат да увеличат предлагането през следващите седмици. Силното европейско търсене подкрепя пазара, но не премахва риска от по-голям украински поток. Към момента цените по Дунав изглеждат по-устойчиви от котировките във вътрешността на Украйна.
Тунис купи 125 хил. тона пшеница и 75 хил. тона ечемик
Тунизийската държавна агенция е закупила общо 200 хил. тона зърно на международния си търг. Сделката включва пет партиди по 25 хил. тона мека пшеница на цени между $311,72 и $314,23/т (€274,23–276,44/т) с включени разходи и морски превоз. Доставките на пшеницата са планирани между 1 октомври и 15 декември. Купени са и три партиди фуражен ечемик по $304,23–307,62/т (€267,64–270,63/т) с доставка от 20 октомври до 30 ноември. Сред продавачите са Buildcom, Soufflet, Al Ghurair и Bunge.
Защо е важно за пазара
Резултатът потвърждава реално търсене от Северна Африка след вчерашните предварителни оферти. Постигнатите цени показват значителен дял на транспорта и черноморския риск в крайната стойност. Купувачите продължават да покриват необходимите доставки въпреки геополитическата несигурност.
Анализ за българския производител
Покупката е положителен сигнал за търсенето на пшеница и ечемик в Средиземноморието. Географската близост дава възможност за участие на европейски и черноморски произход, но конкуренцията между международните търговци остава силна. Възстановяването на по-евтиния руски износ би ограничило подкрепата. Към момента сделката укрепва физическия пазар, без да създава самостоятелен импулс за рязко поскъпване.
Вносителите отлагат покупките, но запасите им започват да намаляват
Големи вносители в Азия, Близкия изток и Африка отлагат покупките с надежда за възстановяване на черноморското корабоплаване. Според търговци местните запаси вече намаляват и конкуренцията за товари може да се засили преди новата реколта в Южното полукълбо. Индонезия е получила само около 60 хил. тона черноморска пшеница през септември спрямо близо 500 хил. тона година по-рано. Румънската пшеница се предлага в Югоизточна Азия около $340/т (€299,11/т) с включен превоз, а австралийската – около $345/т (€303,51/т). Вносът на Египет през първата половина на септември е спаднал до 143 870 тона от 876 139 тона година по-рано.
Защо е важно за пазара
Отложеното търсене не е изчезнало и може да се върне концентрирано, когато запасите достигнат минимални равнища. Купувачите вече плащат с 20–25% повече за алтернативна австралийска пшеница спрямо предишните черноморски доставки. Възстановяване на коридора обаче може да понижи пазара с $50–60/т (€43,99–52,78/т) според очакванията на част от египетските търговци.
Анализ за българския производител
Натрупаното международно търсене може да подкрепи европейската пшеница, когато купувачите се върнат към по-големи сделки. Основният риск е внезапното възстановяване на черноморските доставки и освобождаването на руски и украински количества. Румънската цена показва, че европейският черноморски произход вече е реална алтернатива за Азия. Към момента търсенето е отложено, но става все по-трудно да бъде отлагано безкрайно.
Палмовото масло се понижава за четвърта поредна сесия
Декемврийският договор за палмово масло в Малайзия е загубил 42 рингита (€9,04) и е приключил при 4 768 рингита за тон (€1 026,33/т). Основният натиск идва от очакванията, че запасите могат да достигнат или да надхвърлят 3 млн. тона до края на септември. Производството нараства с двуцифрен процент, особено в щата Сабах. Износът на малайзийски палмови продукти между 1 и 20 септември е спаднал с между 12,8% и 24,7% спрямо предходния месец. Допълнителен натиск оказват по-слабите цени на петрола, соевото масло и китайските растителни масла.
Защо е важно за пазара
Палмовото масло е най-големият и най-евтиният сегмент в световната търговия с растителни масла. Неговото поевтиняване ограничава потенциала за ръст на слънчогледовото и рапичното масло. Намалените индийски вносни мита могат да подкрепят търсенето, но засега растящите малайзийски запаси надделяват.
Анализ за българския производител
По-евтината палма е отрицателен фактор за цените на слънчогледа и рапицата чрез конкуренцията между растителните масла. Силното търсене от големи вносители и геополитическите рискове при петрола могат отново да подкрепят сектора. Черноморските логистични затруднения също ограничават прекия натиск върху местния физически пазар. Към момента глобалният маслодаен комплекс получава повече натиск от запасите, отколкото подкрепа от енергията.
Валутните преизчисления в новините са по дневните референтни курсове за 24.09.2026 г.: 1 EUR = 51,1864 UAH; 1 EUR = 1,1367 USD; 1 EUR = 4,6457 MYR.
Анализи
Рискът за реколта 2027 г. започва още със сегашната сеитба
Основна теза
Пазарът продължава да гледа основно наличностите от реколта 2026 г., но в Русия зимната сеитба вече изостава с 14% на годишна база. В Украйна към 15 септември са засети едва 170 хил. хектара зимни зърнени култури спрямо 260 хил. хектара година по-рано. Украинското земеделско министерство допуска намаление на площите със зимна пшеница с 10–15%. Слабите вътрешни цени и ограниченият износ намаляват средствата за семена, торове и растителна защита и в двете страни. Дори при нормализиране на валежите по-ниските вложения могат да ограничат добива през 2027 г. Големите текущи наличности прикриват риска, но не могат да заменят пропусната площ или недостатъчно торене.
Анализ за българския производител
Потенциалното свиване на черноморската реколта през 2027 г. е аргумент за по-високи далечни цени. Големите запаси и възможното възстановяване на руския износ остават фактори за поевтиняване в близките месеци. Разликата между близките и далечните доставки може да започне да отразява по-силно сеитбения риск. Към момента перспективата за новата реколта е подкрепяща, но още зависи от времето и реално засетите площи.
Редакционен синтез ProAgroFocus.
Качеството може да стане по-важно от общото количество пшеница
Основна теза
Световният пазар разполага със значителни общи запаси от пшеница, но качественото мелничарско зърно не е равномерно разпределено. Американската реколта от твърда пшеница е намаляла с 23%, а част от нея има по-ниско тегло и по-малък дял стъкловидни зърна. Дъждовете при жътвата в Канада също създават въпроси за качеството на високопротеиновата пшеница. В Европа слабата царевична реколта увеличава използването на по-ниските класове пшеница за фураж. Така хлебната пшеница с устойчив протеин може да се отдели ценово от фуражното зърно. Голямата наличност на обикновена пшеница ще ограничава общата борсова цена, но няма задължително да премахне премиите за качество.
Анализ за българския производител
Добрите показатели за протеин, хектолитрово тегло и хлебопекарни качества могат да получат по-голяма ценова тежест. Силната фуражна конкуренция от царевица и по-ниски класове пшеница остава натиск върху останалата продукция. Разделението по качество може да бъде по-силно от общото дневно движение на борсата. Към момента пазарът дава по-положителна перспектива за качествената пшеница, отколкото за масовия фуражен сегмент.
Редакционен синтез ProAgroFocus.
Европейският недостиг на царевица може да подкрепи и ечемика
Основна теза
Реколтата от царевица в Европейския съюз и Великобритания е намалена до 48,6 млн. тона, а френската продукция може да бъде най-слабата от десетилетия. При ограничено предлагане фуражните предприятия започват да сравняват не само царевицата и пшеницата, но и ечемика. Ако царевицата запази значителна ценова премия, част от търсенето може да се прехвърли към ечемик и фуражна пшеница. Тунизийската покупка на 75 хил. тона ечемик потвърждава, че международното търсене също остава активно. Голямата царевична реколта в Южна Америка може да ограничи този процес по-късно през сезона. До появата ѝ европейският фуражен баланс ще зависи силно от украинския внос и от възможността той да достигне крайните потребители.
Анализ за българския производител
Недостигът на европейска царевица може да подкрепи едновременно местната царевица, ечемика и фуражната пшеница. Евтиното украинско зърно и бъдещите южноамерикански доставки остават основните аргументи за поевтиняване. Ценовото съотношение между трите култури ще определя коя от тях ще поеме допълнителното фуражно търсене. Към момента европейският баланс е положителен за целия фуражен комплекс, а не само за царевицата.
Редакционен синтез ProAgroFocus.
Слабият етанол ограничава царевицата въпреки недостига в Европа
Основна теза
Американското производство на етанол е спаднало с 6,5%, което означава по-малко непосредствено потребление на царевица. Съединените щати разполагат с голяма реколта и по-слабата преработка увеличава риска от натрупване на наличности. Европейският пазар е в обратна ситуация – реколтата е рязко намалена, а вносът е нараснал с 26,9%. Затова американската и европейската царевица могат да се движат различно, въпреки връзката между борсите. Евтината американска и южноамериканска царевица ще поставя таван пред европейските цени чрез вноса. Транспортът, валутите и черноморският риск ще определят дали тази по-евтина продукция действително ще достигне европейските потребители.
Анализ за българския производител
Европейският недостиг и скъпата украинска логистика подкрепят регионалните цени. Слабият американски етанол и голямото световно производство са аргументи за понижение. Българската цена може да остане по-устойчива от американската, ако вносният паритет продължи да бъде висок. Към момента местният баланс е по-положителен от глобалния, но не е изолиран от световното предлагане.
Редакционен синтез ProAgroFocus.
Пристанищни / износни ценови индикатори
| Дата | Държава / регион | Пристанище / база | Култура | Условия | Местна цена | Използван курс | Цена в €/т | Промяна спрямо вчера | Източник |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 24.09 | Украйна | Терминал; конкретното пристанище не е посочено | Пшеница, втори клас | CPT терминал | 8 850 UAH/т | 1 EUR = 51,1864 UAH, Национална банка на Украйна | 172,90 € | ▼ −0,48 €/т | КЪМ ИЗТОЧНИКА |
| 24.09 | Украйна | Терминал; конкретното пристанище не е посочено | Пшеница, трети клас | CPT терминал | 8 763 UAH/т | 1 EUR = 51,1864 UAH, Национална банка на Украйна | 171,20 € | ▲ +0,10 €/т | КЪМ ИЗТОЧНИКА |
| 24.09 | Украйна | Терминал; конкретното пристанище не е посочено | Пшеница, четвърти клас | CPT терминал | 7 933 UAH/т | 1 EUR = 51,1864 UAH, Национална банка на Украйна | 154,98 € | ▲ +0,45 €/т | КЪМ ИЗТОЧНИКА |
| 24.09 | Украйна | Терминал; конкретното пристанище не е посочено | Ечемик | CPT терминал | 6 500 UAH/т | 1 EUR = 51,1864 UAH, Национална банка на Украйна | 126,99 € | ▲ +0,37 €/т | КЪМ ИЗТОЧНИКА |
| 24.09 | Украйна | Терминал; конкретното пристанище не е посочено | Рапица, генетично модифицирана | CPT терминал | 21 500 UAH/т | 1 EUR = 51,1864 UAH, Национална банка на Украйна | 420,03 € | ▲ +1,21 €/т | КЪМ ИЗТОЧНИКА |
| 24.09 | Русия | Махачкала, морско търговско пристанище | Пшеница, четвърти клас, протеин ≥12,5% | Изкупна цена, без ДДС | 8 000 RUB/т | 1 EUR = 96,7442 RUB, Банка на Русия | 82,69 € | ● няма съпоставима дневна котировка | КЪМ ИЗТОЧНИКА |
| 24.09 | Русия | Ростов на Дон, Ростовски КХП | Пшеница, четвърти клас, протеин ≥12,5% | Изкупна цена, без ДДС | 8 400 RUB/т | 1 EUR = 96,7442 RUB, Банка на Русия | 86,83 € | ● няма съпоставима дневна котировка | КЪМ ИЗТОЧНИКА |
Потвърдени търгове / сделки – последен месец
| Дата | Статус | Купувач | Култура | Количество | Произход / продавач | Цена / условия | Доставка | Пазарен извод | Източник |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 24.09.2026 | Потвърдена покупка | Тунис | Мека пшеница и фуражен ечемик | 125 хил. т пшеница и 75 хил. т ечемик | Buildcom, Soufflet, Al Ghurair и Bunge | Пшеница: $311,72–314,23/т (€274,23–276,44/т); ечемик: $304,23–307,62/т (€267,64–270,63/т), C&F | Пшеница: 1 октомври–15 декември; ечемик: 20 октомври–30 ноември | Потвърждава реално средиземноморско търсене въпреки високата логистична премия. | КЪМ ИЗТОЧНИКА |
| 22.09.2026 | Потвърдена покупка | Пакистан | Пшеница | 365 хил. т | Седем международни доставчици; възможен произход България или Румъния | $348,83/т (€304,31/т), с включен превоз | Товарене 11–31 октомври; пристигане до 20 ноември в Карачи или Гуадар | Сделката създава пряка възможност за европейска черноморска пшеница. | КЪМ ИЗТОЧНИКА |
| 22.09.2026 | Обявен търг | Пакистан | Пшеница | 185 хил. т | По условията на търга | Ще бъде определена | Отваряне на предложенията на 28 септември | Допълнителното търсене може да поддържа физическите цени на пшеницата. | КЪМ ИЗТОЧНИКА |
| 17.09.2026 | Покупка, оценена от търговци | Южна Корея – групата на големите фуражни заводи | Фуражна царевица | Около 134 хил. т | Произходът не е обявен | Цената не е публикувана | Януари 2027 | Сделката потвърждава активно азиатско търсене за фуражна царевица. | КЪМ ИЗТОЧНИКА |
| 15.09.2026 | Покупка, оценена от търговци | Алжир | Мека пшеница | Около 500–510 хил. т | Възможни доставки от България, Румъния, Балтийския регион и Русия | $319–321/т (€276,45–278,19/т), с включени стойност и навло | 1–30 ноември 2026 за европейски произход | Възможният български произход показва пряко търсене за черноморска и европейска пшеница. | КЪМ ИЗТОЧНИКА |
| 09.09.2026 | Потвърдена покупка | Йордания | Фуражен ечемик | 50 хил. т | „Бунге“ | $318,50/т (€273,34/т), с включени стойност и навло | Втората половина на октомври 2026 | Високата цена потвърждава напрежението при доставките на ечемик за Близкия изток. | КЪМ ИЗТОЧНИКА |